XIX век

След освобождението, в еснафския град Враца за изкуство все още не се говорело. По онова време действали импровизирани ученически хорове, които изпявали по няколко патриотични песни за големите празници. Вече няколко десетилетия от създаването си (1869 г.), местното читалище поддържало богата просветна дейност, но нямало ярки образци на музикално-просветното дело. Не се откроявали и достатъчно подготвени кадри, които да се заемат с това. В  последните години на XIX в. във Враца дошъл културният, енергичен и талантлив учител Коста Петков. Той получил музикалното си образование в Русия. През 1893 г. създал ученически хор при катедралния храм, който по-късно увеличил състава си и преминал към читалището. Не след дълго бил създаден и първият в града оркестър от местни любители-инструменталисти (д-р Атанас Бояджиев – адвокат, Хараламби Анков –  адвокат, Методи Маждраков – аптекар, Давид Бочаров – учител и мн. др). През следващите няколко години този оркестър изпълнявал по-леки оркестрови пиеси, китки и песни за хор и оркестър. През 1905 г. бил създаден музикален кръжок „Лира” (при читалището), ръководен от Христо Кънев и Анто Бояджиев (баща на диригента Радосвета Бояджиева). През 1909 г. по идея на Анто Бояджиев, Невена Бояджиева и Никола Манков се създава музикално общество наречено „Орфей”, имащо за цел да обедини около читалище „Развитие” всичко любители на музиката в града. Освен изявите на хора и оркестъра, било замислено да се представят и откъси от опери. През следващите три години диригенти били: Коста Петков, капелмайсторът Александър Кантарджиев, Никола Манков и Димитър Бояджиев. Към дружеството били организирани и курсове за получаване елементарни познания по история  и теория на музиката. Бил създаден и фонд за построяването на концертна зала в града. Хора от различни среди се обединили от желанието да помагат за културния подем. Интересни спомени е оставила Невена Бояджиева-Манкова: „Тогава бях на осемнадесет години – имах хубав лиричен сопран. Брат ми Анто Бояджиев – студент-юрист, беше лиричен тенор, а годеникът ми Никола Манков, млад офицер, се проявяваше като пианист и хоров диригент. С помощта на любители на музиката от дружество „Орфей” решихме да дадем една сцена – „Хор на циганите” от операта „Трубадур” от Верди. Освен брат ми Анто и аз, участваха още: Богомир Тоушек – драматичен тенор и Руска Сеизова – мецосопран. Участваше и голям хор. В оркестъра, първа цигулка свиреха: Методи Маждраков, поручик Георги Христов (дядо на оперния певец Димитър Петков), Тодор Лечев (баща на големия цигулар Боян Лечев), полковник Александър Морфов – генералщабен офицер (брат на певицата Христина Морфова), Георги Спасов – композитор и челист, Петър Дограмаджиев и Никола Наков – флейтисти. Контрабасист беше Иван Данов, в последствие известен юрист.