Archives

XXI век

Симфониета Враца

С постановление на Министерски съвет от 27.07.2010 г. Врачанската филхармония (заедно с филхармониите във Видин и Шумен) е преобразувана в Симфониета Враца.

Концертният живот продължава със симфонични, популярни и оперни заглавия от всички музикални епохи. Освен репертоар за ценители, както и такъв за широката публика симфониетата развива обучителна програма за най-малките си зрители. Обучителни лектории и детски спектакли позволяват на деца в училищна и предучилищна възраст да се докоснат до атмосферата на симфоничния оркестър.

С течение на времето Симфониета Враца се утвърждава като един от концертиращите оркестри в страната. Оркестърът изнася концерти в десетки дестинации всяка година.

Освен дългогодишните музиканти в състава на оркестъра се включват не само млади и талантливи врачани, а и щатни музиканти от други страни, сред които Италия, Русия, Сърбия.

Новият, щатен симфоничен оркестър

През 1966 г. е създаден нов щатен симфоничен оркестър към читалище „Развитие” с диригент Петър Ганев. Оркестърът участва в оперни и оперетни постановки, изнася множество концерти с именити солисти. На 01.01.1973 г. оркестърът е одържавен и е създадена Държавна филхармония- Враца с главен диригент Радосвета Бояджиева (родом от Враца). Наред с редица концерти с нелека програма за оркестъра, се провеждат и множество музикални лектории, имащи за цел възпитаването на подрастващите във Враца и селищата от окръга. Програмата на филхармонията е богата и включва произведения от различни стилове и епохи. Диригенти на оркестъра са били: Петър Ганев, Радосвета Бояджиева, Цанко Делибозов, Димитър Панов, Михаил Бояджиев, Валери Вачев.

Развитие на операта

От 1953 г. започва нова страница в историята на врачанското симфонично дело. Във Враца се създава самодейна опера, продължила делото на дружество „Орфей”. Инициатори са Ангел Ангелов, Донаган Андреев, д-р Ал. Александров, Петър Тодоров, Димитър Шонев и др. Създава се оперен хор от шейсет души и оркестър от четирийсет души и около двайсет момичета участвали в балета. Всички участници са любители – работници, учители, лекари, инженери, счетоводители, военнослужещи. Солистите също са любители. На 2 май 1954 г. завесата се вдига за първото цялостно оперно представление във Враца операта „Травиата” от Дж. Верди, представена изцяло от самодейци. За това събитие съобщават всички столични вестници, както и един немски вестник – „Дойче Лерерцайтунг”, Берлин, ГДР. Операта „Травиата” се играе 56 пъти. Следващата постановка през 1955г. е „Продадена невеста” от Б. Сметана. В работата си върху тази опера самодейците били подпомогнати от чехословашкото посолство в София, което подарява партитурата, скици за костюми и снимки от постановки на „Продадена невеста” от Пражката опера, а също и пълен запис на операта на грамофонни плочи. Третата постановка е операта „Риголето” от Дж.Верди, представена през 1956 г. Диригент е Никола Иванов, под режисурата на Георги Първанов  от Софийската народна опера.  На 12 юни 1956 г. Врачанската самодейна опера се представя за първи път пред софийската публика в рамките на национален преглед на самодейните опери и оперети. Четвърта поредна постановка е операта „Палячи” от Р. Леонкавало. На диригентския пулт застава Тодор Стоев. Читалищното ръководство, диригентът и колективът поемат твърд курс да не се допускат компромиси в художествено отношение. На първо място са усилията да се създаде почти професионален състав на оркестъра и в тази насока има известен успех. Постановъчната работа е умело извършена от един млад режисьор от драматичния театър във Враца – Людмил Кирков. Тази опера е играна повече от трийсет пъти. Посетени са Видин, Лом, Оряхово и някои села. Интересни впечатления за тази постановка  е написал актьорът от Софийската народна опера П. Петров във вестник „Народна младеж”, бр.120 от 1957 г.: „Операта има прекрасен колектив. Води я сърцат диригент. Не мога да не изкажа възхищението си от така добре заучените партии, което допринася за изнасяне на отлично представление. Но участниците не бива да забравят, че им предстои още много работа и в сценично, и във вокално отношение. Нека успехът им в „Палячо” не ги „главозамайва”.

Следващата опера е „Трубадур” от Дж. Верди. Диригент е Тодор Стоев, режисьор Георги Първанов, диригент на хора Иван Йончев и корепетитор Кирил Дряновски. С тази постановка оперният колектив гостува на софийска сцена на 19 март 1959 г. и изнася „за жалост само едно представление“ както пише вестник „Литературен фронт” в бр. 13 от 1959 г. През сезона 1958-1959 г. идва редът на една  много трудна опера – „Мадам Бътерфлай” от Дж. Пучини. Разчитането и тълкуването на сложните образи, големите музикални трудности на това мелодично, но същевременно сложно като фактура и интонация произведение, представляват своеобразен подвиг за самодейния колектив. През сезона 1959-1960 г. колективът се насочва към българското оперно творчество – операта „Цвета” от Маестро Георги Атанасов. През сезон 1960-1961 г. се поставя операта „Севилският бръснар” от Дж. Росини. Тази постановка се играе 38 пъти, в много села и градове, като с най-голям успех били изнесени три спектакъла в гр. Плевен. През 1961 г. се поставя комичната опера от Г. Доницети „Любовен еликсир”, а през 1962 г. – „Гергана” от Маестро Георги Атанасов. През сезон 1961-1962 г. се  поставя и операта „Отвличане от Сарая” от В. Моцарт.

През 1963 г. оперната трупа започва работа върху постановката на „Бохеми” от Дж. Пучини – една от най-трудните опери, която определено е голямо предизвикателство за самодейния колектив. Един чудесен екип: новият режисьор Стефан Трифонов от Русенската народна опера,  диригентът Тодор Стоев, хормайсторът Иван Йончев и художникът Димитър Шонев се заемат с тежката и отговора задача. С тази опера се постига значителен успех. В ролята на Мими гостува Катя Попова от Софийската народна опера. Нейното участие въодушевява колектива. Тя изтъква, че „спектакълът е на добро ниво, с вярна сценична и музикална интерпретация, и не отстъпва на постановката на един професионален оперен театър“.  В рамките на същия сезон се поставя и оперетата „Царицата на чардаша” от И. Калман. През есента на 1964 г. колективът се заема с операта „Кармен” от Ж. Бизе. Като режисьор е ангажиран Михаил Хаджимишев, балетен постановчик – Нина Кираджиева, и двамата от Софийската народна опера. Постановката е почти готова, когато идва неочаквано решение на Комитета за култура и изкуство за отнемане на щатния състав певци и инструменталисти, което довежда до закриването на операта. Оперният колектив е осъществявал една широка репертоарна програма. Той не се е задоволявал с елементарно техническо сглобяване на музикалния и литературен текст, а е извършвал една високохудожествена дейност – разкривал е идейно-художествената концепция на творбите, търсел е стил, авторски почерк, атмосфера, художествени образи.

След 1944 г.

През периода 1941-1944 г. различни ограничения и преследвания от страна на фашистката власт докарали музикалният живот до замиране. След 9 септември 1944 г. се създават условия за нов подем на музиката във Враца. Възстановен е градският хор „Орфей”. Създава се и симфоничен оркестър, в състав от петдесет души с диригент Петко Тодоров. През 1945 г. руската оперета „Наталка Полтавка” била възстановена и представяна многократно. Оркестърът изнесъл и самостоятелни концерти с творби от Бетовен, Брамс, Росини. В периода 1947-1949 г. на сцената на читалището се поставят оперетите: „Уляна” от Стаценко (с диригент Л. Кадиев), „Майска нощ” от Лисенко (с диригент Кр. Метифишев) и италианската оперета „Кармозинела” (с диригент Хр. Атанасов).

Между двете световни войни

Показателен за развитието на музикалния живот във Враца е фактът, че първите изяви на дружеството съвпадат с първите спектакли на Оперната дружба в София. През 1931г. при читалището се създава общоградски симфоничен оркестър под ръководството на капелмайсторът Никола Иванов. Били изнесени няколко концерта, в които са участвали известни наши и чуждестранни изпълнители, като Цветана Табакова (оперна певица), проф. Марто (цигулар), Евгений Ждановски (оперен певец). По това време била създадена в града и първата детска музикална школа, която имала за основна цел да въвежда и възпитава децата в музикалното изкуство  и с времето да „отгледа” кадри, които да се включат в съставите на хора и оркестъра. За няколко  години оркестърът намалява активността и изявите си, но през 1939 г. между музикалните дейци се  заговорило да се постави музикално-сценично произведение. Била избрана руската оперета „Наталка Полтавка” от Артемиев и след усърдна работа била представена на читалищна сцена с голям успех на 7 април 1940 г.

Началото на XX век

На десети май 1910 г. при тържествена обстановка и препълнена с публика зала били представени две сцени  от операта „Аида” от Дж. Верди. В едната сцена: Великият жрец Рамфис дава каления от боговете меч на военачалника Радамес, за да победи враговете; а в другата – завръщането на Радамес от бойното поле с трофеи и пленници. Солисти били: Аида – Невена Бояджиева, Амнерис – Руска Сеизова, Радамес – Анто Бояджиев, Амонасро – Богомир Тоушек. През 1912 г. била представена и сцена от операта „Травиата” от Дж. Верди а също така и цялостно представяне на първата българска опера – „Сиромахкиня” от Ем. Манолов. Същата година били разучени две сцени от оп. „Демон” на Антон Рубинщайн и една сцена от оп. „ Фауст ” на Гуно, които за съжаление не били представени заради Балканската война, защото се наложило всички да заминат на бойното поле. Били представени няколко пъти и детските оперети „Снежанка”, „Щурец и мравки” от Панайот Пипков, „Балът на цветята” от Тодор Пъндев, с диригент Никола Манков.

XIX век

След освобождението, в еснафския град Враца за изкуство все още не се говорело. По онова време действали импровизирани ученически хорове, които изпявали по няколко патриотични песни за големите празници. Вече няколко десетилетия от създаването си (1869 г.), местното читалище поддържало богата просветна дейност, но нямало ярки образци на музикално-просветното дело. Не се откроявали и достатъчно подготвени кадри, които да се заемат с това. В  последните години на XIX в. във Враца дошъл културният, енергичен и талантлив учител Коста Петков. Той получил музикалното си образование в Русия. През 1893 г. създал ученически хор при катедралния храм, който по-късно увеличил състава си и преминал към читалището. Не след дълго бил създаден и първият в града оркестър от местни любители-инструменталисти (д-р Атанас Бояджиев – адвокат, Хараламби Анков –  адвокат, Методи Маждраков – аптекар, Давид Бочаров – учител и мн. др). През следващите няколко години този оркестър изпълнявал по-леки оркестрови пиеси, китки и песни за хор и оркестър. През 1905 г. бил създаден музикален кръжок „Лира” (при читалището), ръководен от Христо Кънев и Анто Бояджиев (баща на диригента Радосвета Бояджиева). През 1909 г. по идея на Анто Бояджиев, Невена Бояджиева и Никола Манков се създава музикално общество наречено „Орфей”, имащо за цел да обедини около читалище „Развитие” всичко любители на музиката в града. Освен изявите на хора и оркестъра, било замислено да се представят и откъси от опери. През следващите три години диригенти били: Коста Петков, капелмайсторът Александър Кантарджиев, Никола Манков и Димитър Бояджиев. Към дружеството били организирани и курсове за получаване елементарни познания по история  и теория на музиката. Бил създаден и фонд за построяването на концертна зала в града. Хора от различни среди се обединили от желанието да помагат за културния подем. Интересни спомени е оставила Невена Бояджиева-Манкова: „Тогава бях на осемнадесет години – имах хубав лиричен сопран. Брат ми Анто Бояджиев – студент-юрист, беше лиричен тенор, а годеникът ми Никола Манков, млад офицер, се проявяваше като пианист и хоров диригент. С помощта на любители на музиката от дружество „Орфей” решихме да дадем една сцена – „Хор на циганите” от операта „Трубадур” от Верди. Освен брат ми Анто и аз, участваха още: Богомир Тоушек – драматичен тенор и Руска Сеизова – мецосопран. Участваше и голям хор. В оркестъра, първа цигулка свиреха: Методи Маждраков, поручик Георги Христов (дядо на оперния певец Димитър Петков), Тодор Лечев (баща на големия цигулар Боян Лечев), полковник Александър Морфов – генералщабен офицер (брат на певицата Христина Морфова), Георги Спасов – композитор и челист, Петър Дограмаджиев и Никола Наков – флейтисти. Контрабасист беше Иван Данов, в последствие известен юрист.